Знам, че бързаш вече да дойде зимата,
защото рано се мръква и късно се съмва.
Да се наслаждавам на голотата ти пред камината
и мечтите ти постепенно да сбъдвам.

Знам, че обичаш, когато всичко е бяло,
в стъклата се блъска снежна вихрушка.
След всяка бурна целувка ме укротяваш
и се преструваш, че искаш да съм послушен.

Да ме омагьосваш с прищявките на ръцете,
да ме изсмукваш с магнита на устните.
От щастие лицето постоянно да свети...
Да бленуваме за бъдещи предчувствия...

22.10.2016 г.
3292 Б.Алекс.
Петър Пенчев