Боклук си бях,
не съжалявам,
от там разбрах,
че се раздавам!

Нещастник бях
и осъзнавам,
че няма как,
да се предавам!

Изплашен бях,
и не признах,
дори, когато я видях,
гледах тъпо и мълчах.

Но тя изчака,
и даде време,
сърцето прангите,
да снеме.

Забравил да обичам
и докато признавах,
взех да сричам,
но не съжалявах!

Сега живота има смисъл,
и ти ще го намериш,
в това, което съм написал,
и така да закопнееш,
да обичаш, радваш и да се смееш!