Луната си няма друга луна,
щурецът самичък си свири,
по кожата лази безмълвна тъга,
и гмурва се в чаша дайкири.
Нощния дансинг. Седефен покой.
Щепнещ за никой рапан.
Толкова много звездички, безброй.
И аз със сърцето си сам.