Липсваш ми, липсваш ми... Чу ли?
Пропаст ми зейна в душата.
Дълги и страшни минути
нямо кръжат в циферблата.

Няма те, няма... Къде си?
Червейче сякаш човърка.
Ребусът с куп неизвестни
как да реша без да сбъркам?

Нося те, нося у мене -
пухче тополова нежност,
стрък незабравка и трепет,
нишка от слънчева прежда.

Пазя те - въгленче живо,
шепот в гърдите ми сгушен.
Ала така ми е сиво...
Чакам те, чакам те. Чу ли?