Пътеката към билото е стръмна,
зли камъни петите ти подбиват.
Виж, утрото към залеза свърна,
но ти не бива, мили, да спираш.
Под тебе светът е призрак белязан.
Дори и вятърът накриво хлипа.
Полъхва той и не, не е напразно -
\"готов ли си за пътя?\" - тихо пита.
Запял е нова песен старият Балкан,
а рефрен е подхванал ромон речен.
Пътят е топъл, от слънцето огрян.
Върви, твой е и на тебе е обречен...

Някъде след теб, сълзица в мрака
остана твоето завръщане да чака. /възстановен/