В мислите ми отново пролазваш.
лека, прекрасна, ефирна.
Оставаш в тях без нищо да казваш.
тиха, кротка... и мирна.
Когато се опитам да те докосна,
бягаш, отлиташ... и гаснеш.
Със скорост неземна, мълниеносна,
бързаш от мен, да се оттласнеш.
Играеш. Правиш го, и го знаеш!
И то с небрежност и лека усмивка.
С пръсти по ума ми чертаеш
и отлиташ с осанка в омайна извивка.
Добре, остани колкото пожелаеш.
Играй си със мене фриволно.
Толкова ти е лесно да ме омаеш,
макар и непорочно охолно.
Идваш често, съвсем непонятно.
Винаги, когато ти пожелаеш.
Това е жестоко, но и някак приятно.
Истинска си, защо не признаеш !?
Идвай, нека умът ми за теб да е храм.
Вече не ще се протягам в захлас,
не ще се страхувам, че оставяш ме сам.
Просто ще си мечтая и мисля за нас.
Пътувай, играй, бъди свободна.
Аз ще те чакам нетърпеливо.
Ще пия от красотата ти благородна
и ще ти давам непресметливо.
Когато си тръгнеш ще те тъгувам.
После, когато сълзите засъхнат
пак ще започна да те сънувам
преди стъпките ти в ума... да заглъхнат.
Върви, превземай света, моя любима!
За мен е утеха, дланта ти гореща,
нищо, че е недостижима,
която ме кани на нашата среща.
Нехайко
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me