По уличка тиха и тясна
притигна при нас есента.
И в двора тревата ни прясна
изпя си и тя песента.
Липата е вече без дреха
и всеки й клон е плешив.
Навява обаче утеха
с фасона си още красив.
Тополата стройна и горда,
опънала голо бедро,
изглежда жалон е на борда-
към ореха гледа с добро.
А той пък със голите клони
си гледа надолу в пръстта.
От вятъра прави поклони
на струпани долу листа.
Цветята във двора се свиха
напръскани с жълта боя.
И охлюви в пръст се завиха,
асмата без плад овдовя.
А вятърът ниско си духа
и гони по пътя листа.
Щурците се вече обуха
да дочакат поне пролетта...