Мъгливо отварям очи;
пак събличаш от себе си утрото,
а стаята още мълчи
и не иска шума да обличаш
от разсърдени улици.

Малко по малко се пъхваш в деня,
приглаждаш, оглеждаш;
плътно по теб е.
Копче по копче затваряш снага,
докато разбера
щракват ключалки,
въздухът трепва...
И вече си там,
в съня на лъчите;
а в ръцете ми само
номер с портрет от събуден екран.
Около мене отново
времето бавно потича.