Топъл дъх по стъклото се стеле,

малки ръчички оставят следи,

зад витрината играчка безгрижно се смее,

а пред нея потичат сълзи.

Студ се сипе, обгръща градчето,

бавно засипват светлините в нощта

някой  рисува без цвят по стъклата,

и заличава в бяло всяка следа.

Малки крачета крачат в снега,

 зад тях се провлачва шейната,

детски гласчета по пътя ехтят,

кураж за да вдъхнат в сърцата.

Малки очички се взират и търсят,

подслон за студената нощ,

а мечтите  отново, отново умират,

опознали непознатия лош.

Малки сърца, не престават да бият,

да се борят, да оцелеят сега,

утре надежда пак ще открият,

... утре - е  закъсняла съдба.