Понесено от вятъра перце аз бях,
и всяко мое крайче бе унило,
тогава нещо заслепи ме и умрях,
за да се родя във твоите очички, мило. 

Събрала бих аз всяка капка дъжд,
в косите ти, която е валяла,
и всяка ще целуна по веднъж,
а вселената от обич ще е спряла.

От залезите цветове ще взема,
и смесвайки ги с влюбена сълза,
ще ти напиша огнена поема,
каквато не е писал никой досега;

защото всичко в мен гори... гори,
изгарям във безбройни цветове,
а в пламъка живееш само ти -
богинята с лилавото сърце.



25.10.16