Кръстоса небето
невидими облаци
и падна челото
му ниско над нас.
И сякаш отгоре
от хиляди провлаци
изплува лицето
на зимен атлас.

И топли снежинки
от там се отрониха-
в земята забиха
студени ками.
И стъпки-два чифта-
натам се догониха,
за да се потоплят
на воля сами.