Инсомния

Дочух, че си говоря сам,

а в чашата ми пее Афродита.

Но искам своя песен да и дам

и птици в сънищата ми прелитат.

И всеки сам със себе си говори.

И всеки сам – във своя си затвор.

Самотен полет, облаци, прозорец.-

Тъга. Безкрайност. Метеор.

И предпочитам да заспя.

И предпочитам също да сънувам.

Безумно тих е моят малък свят

и всяка болка с тишина лекувам.

Навярно оцелял съм след потопа.

Навярно туй е звездният ми час.

По покрива среднощ щом някой тропа,

не е то вятър, а съм аз.

Но няма я. Вселената е вик.

Приключих със поредната разпивка.

И само там – в един ужасно бавен миг

улавям чезнещата и усмивка.