Запази ми облаче нежност!
…и протяга ръце към небето.
Оседлала и бури, и вечност,
смело гази във битието.
Вятър буен ѝ мие косите,
непрогледнали спомени вият,
имат дом вече мечтите,
щом нозете ѝ обич изпиват.
Открадни ѝ, любов, самотата!
Погали ѝ очи-изумруди!
Миг преди да изохка съдбата,
дай ѝ огън и спящи лазури!
Има ден, за който нехае,
но във него е свита, зелена.
Аз ѝ казвам: Днес Ден е..това е…
не си зрънце, а цяла Вселена!