Меря сянката си точно.
Разпъвам времето на кръст.
Зрее мисълта ми срочно.
Пораства днеска моят ръст.

Пътя да намеря спешно
да тръгна бързо и напред.
Но виждам времето ни днешно,
че е миражен силует.

Всичко вече е химера-
без смисъл е живота тук.
Как и пътя да намеря,
щом в мен живее някой друг?

Стрелям в сянката си точно.
Разпъвам себе си на кръст.
Става времето порочно
и се смалява моят ръст...