Моята сянка винаги е печална и не знае какво е усмивка. Тя е подробно детайлна като любяща ревнивка. Когато кривна от правия път или под слънцето точно застана и косите ми лъчите му заслонят Тя се озъбва като незараснала рана. И е толкова обозрима… В тишината нейният глас ме преследва като дихание, очакващо своето първо име.