Здравейте. Днес ще си говорим за ... Бурята в душата ми.
Бурята, която бушува вече месеци наред и, която разкъсва на малки парченца всичко в мен. А от парченцата - прави още по-малки парченца. Бурята, която ме вдига високо, внезапно и болезнено нагоре, като торнадо. И бурята, която със един замах ме смъква пак на земята, когато торнадото утихне. 
Онази буря, която всъщност ми дава сили да живея. Сили да съществувам и все още да чувствам. Благодарение на която, се научих да бъда силна, упорита и борбена. Благодарение на която, съм човека, който съм в момента и благодарение на която, никога няма да бъда същата отново. 
Онази буря, моята Буря. Моето падение, възвишение, както и златната ми среда. Целия ми живот, съпроводен от доброто и лошото в него. Целия ми свят - всички мой звезди, планети и слънца. Първата ми глътка чист въздух сутрин, както и последната вечер. 
Уж буря, а всъщност цял един Човек. Един човек в душата ми, описан като Буря. Бурята, която всъщност е.