Един вампир ме сгащи в асансьора,
прошепна ми: Сега ще те изям!
къде ти е попитах  сервитьора,
поне изяж ме на фламбе, със плам.

Ще те нахапя, няма да те чакам,
сервирана не ми се връзваш хич,
защото много бавно ще те джвакам,
нали ме виждаш къв съм готин пич.

Е, виж ме ква съм анемична,
проплаках с нежен, топъл глас,
и кръв си нямам... нетипично,
най-кльощавата бях във първи клас.

На теб ти трябва някоя масивна,
с обем тежаща само сто кила,
да не е слаба, нито агресивна,
да бъде Ред Бул даваща крила.

Зачуди се вампира що да стори,
но метнах му се смело на врата,
и казах му: Любими, много сори!
Сега ще ти изпия аз кръвта!


Бързо изяж един лимон, за да не ти гледам доволната физиономия.