<span><span><br /></span></span>
<table width=\"545\" border=\"0\" cellspacing=\"0\" cellpadding=\"0\" align=\"center\">
<tbody>
<tr>
<td class=\"inf-ip\">
<div><span style=\"font-size: small;\"><em><br />Изморих се да порязвам себе си</em></span></div>
<div><span style=\"font-size: small;\"><em>със стъклата на счупеното&nbsp;</em></span></div>
<div><span style=\"font-size: small;\"><em>си днес, щастие.</em></span></div>
<div><span style=\"font-size: small;\"><em>Нарисувах лебед на лявата си</em></span></div>
<div><span style=\"font-size: small;\"><em>китка... В черно...</em></span></div>
<div><span style=\"font-size: small;\"><em>фините стъкълца</em></span></div>
<div><span style=\"font-size: small;\"><em>блестяха по крилете му</em></span></div>
<div><span style=\"font-size: small;\"><em>като скъпоценни камъни...</em></span><br /><span style=\"font-size: small;\"><em>Бяха красиви - отразяваха</em></span><br /><span style=\"font-size: small;\"><em>душите на чуждото възхищение...</em></span><br /><span style=\"font-size: small;\"><em>Но те не знаеха,&nbsp;</em></span><br /><span style=\"font-size: small;\"><em>за натежалата от болка нощ,<br /></em>която се криеше&nbsp;</span><br /><span style=\"font-size: small;\">в зениците на лебедовите очи...</span><br /><span style=\"font-size: small;\"><em>и никога вече нямаше да полетят,</em></span><br /><em><span style=\"font-size: small;\">не и както преди...</span><br /><br /><span style=\"font-size: small;\">автор: Моник Валерѝ</span><br />дата; 27.10.2016 г.&nbsp;</em></div>
</td>
</tr>
</tbody>
</table>
<span></span>

uFeel.me

Лебедови криле