Аз само им говорех за любов.
За туй, че тя е същността на Бог,
че трябва да погледнем с поглед нов
и смисъл да потърсим по-дълбок

във старата закостеняла „вяра“,
която не събира, а разделя,
и вместо обич, злоба ни докара;
че тя човешка е повеля.

И ясно е, че аз съм еретик –
изгубен безвъзвратно луд,
за който явно ще настъпи миг
да си плати за думите-абсурд.

Аз само им говорех за това,
че Бог не толерира фаворити.
Но всеки в пясъка закри глава
с твърдението „Ние сме добрите!“

Исках да им кажа, че светът
страда от погрешната ни вяра,
и че има недокоснат път,
без боязън, злоба и поквара.

Но не ме разбраха, бях нечут.
Всеки ме посреща с неприязън.
Дадоха ми званието „луд“,
казаха: „От дявола белязан!“

24. 07. 2016 г.
Русе