Ако ти си горяла на клада,
аз съм се раждал във пъкъл.
Ако ти си делила стая,
аз съм живял във ъгъл.
Ако ти си лоша поличба,
аз съм отрицателен знак.
Ако сама се губиш в гонитба,
аз съм сляп и глух единак.
Твоето плахо здравей
и моето бързо довиждане,
първо шептят си \"Недей!\",
после копнеят за свиждане
в затвора на твоите мисли -
закона на нашите дни,
където ти прецени и премисли,
през хиляди стари вини,
че да ожениш глада за жаждата
са отмечтани детски мечти.
Счупен е компасът на правдата,
без посока стрелата лети.
И нека свиват, свиват болките гнезда
върху камбанариите на самотата,
щом ти една си там - изстинала звезда,
окаляна в площадите на суетата.