Празнувах себе си и пих от дните си.
Гостуваха ми побелели спомени.
Усмихнати по детски, а в очите си
ми носеха децата на годините.

Празнувах! - а всъщност остарявах.
Отдалечавах се от моето начало.
За доказателство ми служи
едно по-младо огледало.

Изтича пясъкът на младостта ми...
В пустиня се превръща...в дюни.
Размахва бяло знаме любовта ми,
от острова на първият ни юни.

Празнувах...някаква си възраст.
Дали е средна, или среден пръст ми сочи...
Не знам...Но аз ще я обичам,
и ще я любя като девствено момиче.

Емил Стоянов