Не чакай  да ти се усмихна пак,
не виждаш ли, звездите са заспали,
във миглите ми трепка хладен знак,
не стискам в шепите си,  мъртви идеали.

Какво се промени ли? Питаш пак,
забрави ли  как силно ме болеше,
а думите ти, давещи ме в мрак,
забиваха се в мен и скръб валеше.

Не виждаш ли, тревата изгоря,
очите... в пустошта ми се оглеждат,
напразно чаках те, сърцето догоря,
страхлив избяга, заедно с надеждата.

Не чакай вече... вятърът ме кани,
последен танц сред призрачния град,
за него съм единственната дама,
а ти навяваш  ми раздиращ, остър хлад.

Пак?!!! Излъгах те... усмихвам ти се пак