* * *

Поляха ме обилно със вода,
когато исках да горя...
И после пак, със същата вода
измиха си ръцете,
потупквайки ме дружелюбно
по гърба,
с усмивка на невинни...

...а бях останал само пепел...

Дори въглен нямаше димящ,
от наивният ми опит за горене!

Но аз ( наивно може би )
ще направя опит
за летене.
И ако скършат моите криле,
тогава
ще си нарисувам време.

Ще се нарисувам
още от дете.
Но ще помня хората, които,
разрушиха мойте светове,
и не позволиха
да политна към небето!

Емил Стоянов