Не мога да се вмествам във кавички,

във скучни рамки и  определения…

Душата ми е волна като птичка,

а аз съм просто… божие творение...

Не се научих да се вписвам, да се сливам,

а само да обичам без да мразя,

не грозота, а хубост да откривам

и вечно огъня в сърцето си да пазя…

Така живея във почти реалност,

в почти химери и почти забрава,

но винаги на себе си съм вярна,

по детски май наивна си оставам…

Таня Симеонова

30.10.2016 г.