* * *

От дълъг път се връщам... Труден път...
Избродих хиляди пътеки.
И хиляди слънца умряха в път,
а със звездите си говорих, като със човеци.

Говорих ли, говорих... А пък те,
безмълвно се усмихваха отгоре.
А после хващаха се за ръце,
и пътят ми показваха - нагоре.

Но много труден беше този път!
И беше много трудно да ги следвам.
Ах, колко още имаше да извървя,
и колко малко време да поседна.

Но стисках зъби. Разранените крака,
отново тръгваха сред храсталаци.
Но страшното не бе в това,
а погледите празни на глупаци!

Ах, колко жал събрах през този път!
Какво безсилие усещах! Хора!
До там стигнАх, че пожелах,
да поговоря с кучето на двора!

И да му кажа, като на събрат...
От сърце и от душа да го помоля,
да научи всичките ,,слепци,,
да прогледнат...Като хора!

Емил Стоянов
01.11.2016г.