Редя се на опашка в магазина,

Пред мене циганин прережда неизмит.

Какво остана питам в нашата родина?

Страх, сълзи духът ни е убит.

Редя се избори за президенти, кметове, за парламент,

Едни и същи през годините ме лъжат,

ден след ден увит в пергамент,

отново с празни думи искат да ме вържат.

Редя се нищо не остана м мене веч,

на кой ли да повярвам Аз не зная?

От всякъде в държавата ми мокър теч,

в душата мъка, мъка. До кога ще я дълбае?

В.Й. 01.11.2016г.