Аз съм желаната от тебе половина
от красота и обаяние в аванс,
но случи ли се тъй, че трудност мине,
изпада мъжкото ти его в транс.

Една недоразтворена черупка
те скрива цял от мойте сетива,
една недоизмислена преструвка
ме изненадва с примитивността.

Изчезват стойностите на живота,
жертвоготовността ти се топи
и сам ти се подлагаш на Голгота,
и тръгваме отделно аз и ти.

Не си ми нужен.За какво да чакам,
модификация на глупостта.
Неистински мъже не носят радост,
дори да ме обичат досега.

18 февруари 2005г., София

Росица  КОПУКОВА

\"НЕСПЯЩАТА КРАСАВИЦА\", лирика, 2005г., София