Вече няма поети...
и няма мечти.
Всички умове са заети...
Тревоги затварят врати.

И няма го утре...
живеем във днес.
Кухи май сме отвътре...
Любовта ни
             е без
                постоянен адрес.

Уплашено броиме пари...
Не стигат! Вечно не стигат!!!
- И на онези, които ги имат, дори!
Железни прегради парите издигат...

И крачиме бавно, към неизбежния край.
Загубили пътя се лутаме слепи...
И ослепели за земния рай,
стискаме душите си в празните шепи.

Вече няма мечти...
Има само желания.
А времето тихо лети,
отнасяйки нечути послания.

Няма поети... няма ги вече,
останаха само популярни певци.
Нима не разбираш, човече!?
 - Мечтите са плячка на изкусни ловци!

Няма какво друго да кажа...
Словата не са достатъчни вече.
Стягам си наново багажа
ще гоня \"мечтите\", нейде далече...

Сбогом, родино!
Последен поклон.
Аз те обичам, любима!
Но...не стига само подслон. 

За прошка моля те, майко!
На колЕне, те моля!
Прости на своя \"нехайко\",
слабата, прекършена воля...

Но кълна се - пак ще се върна!
Сега на парите съм роб...
но когато си дойда ще те прегърна,
дори и положен в студения гроб.

Нехайко