Мирише ми вече на джибри
минавайки днес под асмата.
Разклащат се моите фибри
от сладкото на миризмата.

На вино ми тука мирише
и люта ракия след него.
Шестица ми времето пише
и къпе се в моето его.

И утре от бурето пълно
ще шурнат искрите червени.
И те ще потънат безмълвно
във моите пъргави вени.

Душата ми чак ще раздвижат
и радост във нея ще влеят.
И феи за мен ще се грижат,
и песни до тъмно ще пеят.