Ела до мен -
пространството е мъртво...
От фигури пунктирани
разшито!
Ела и слей
чертите си,
момиче,
да ми припомниш,
още,
че ме има
Ела, бъди единствено
от ехо,
изплюто от вълнистата ми
същност,
танцуваща по святата ти
външност...
Най-скъпото е близко,
не далеко!
Ела до мен -
пресявам се през сито...
Звездите като бенки са
по теб!
Ела до мен-
неистово те искам,
в името на своя силует!
Пронизват ме
искри от твоите пръсти,
присъстващи до трепет,
отсъстващи до рана..
Изгризват ме
следи от твоите зъби...
в себе си ли, в теб ли
да остана
Суграшест ток
от допирни копнежи!
Ела - без теб съм
само кухина!
До гроб ти с нежността си
ме обсеби,
и аз съм изтъкан
от мисли за жена!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me