Излъгах ли те, че съм малка свещ,

че светя от целувката на мрака?

Че пипнеш ли фитила ми горещ,

от болка ще се влюбиш непозната.

В светилото пламти здрачевина

до блясъка на сатанински зеници.

Ту виждам твоя лик, ту непознат,

в зеленото се давят страховете ми.

Сега пристъпвай тихо. И опипом.

В ръката дръж кенарено парче

от ризата, която ших, наричайки

да бъде бял мигът на срещата ми с теб.

Ако добрият старец Мефистофел

поиска другия ръкав, ще дам!

Но как да подаря полудушата си

на смъртния роднина на Адам!

И кой си ти? Пресипнал в речи,

научил да ласкае, да шепти,

но в дланите ти хладни междуречия,

потокът обещания в треви попи.

Върви по дяволите! Вдън земя!

Пък аз ще дяволувам с изкусител,

научих се, че търся ли небе,

ще трябва дяволски да се обичам!