Както си стояхме в пенсионерския клуб и разнищвахме теми за полититката чухме по радиото, че депутатите гласували нов закон за тоалетните и то не какъв да е закон, а закон за ходене по голямата нужда...
\"И таз хубава?\" - Спогледахме се с наборите и взехме да цъкаме с език. - Абе, тези хора луди ли са?\" Няма ли нещо друго да измислят, ами сега и закон за ползването на тоалетната. Щели да слагат някакви чипове и да засичат посещенията в нужниците. Няма значение дали градски или селски.
На другя ден гледам комшията бай Спиро да излиза от тях и да бяга на тръст с един вестник в ръка долу в градинката.
Като ме видя на вратата ми: \"Комшууу, имам голям зор. Заключихме тоалетната с жената. Няма да им плащам данъци аз на тия серсеми... Ще торим в градинките. Те и кучетата това правят!\"
Гледам го и видях че истина ми казва човекът, там зад един висок храст се скри и така...
И у нас жената залепи вратата на тоалетната с тиксо и ми вика: \"Аз няма да гуша тая държавата! Данък за това, данък за онова... Следвай примера на бай Спиро!\"
Е, аз мога да стискам с тази моя мизерна пенсия, че не остава много пари за храна и с тези данъци и сметки, но все пак.... То са естествени нужди.
А и памперси да си купя е пак голям разход.
Тя жената не се оплаква, че имала ленниви черва и рядко ходила по голяма нужда, но когато и допре яцето до д- то.... щяла да помисли. И аз колко да се стискам без да искам станах съпричастен със съседите и хукнах по стълбите. За да не си правя конкуренция с бай Спиро смених обекта вместо в градинката пред блока - хайде в един изоставен строеж на съседната улица. За голямо мое съжаление там имаше опашка от пенсионери. Кой потропва с бастуна по земята, кой подскача от крак на крак, друг се държи от зад или вече не издържал и.... отиде коня у ряката. И само се чува някой да подвиква- \"Айде бе, давайте по бързо...Не се мотайте, не мога да чакам вече!\"...
Както си стоях тихо и кротко и си чаках реда изведнъж коремът ми се сви и усетих, че няма за кога да чакам. Изпреварих тълпата и с бодра крачка се вмъкнах в изоставената сграда. Зад гърба си чувах само: \"Абе, ти защо се пререждаш? За тебе няма ли ред? Простак с простак! Ти ли си най-умен?\"
Аз нито чувах, нито виждах. Едно перде беше паднало пред очите ми и исках само това- да облекча своята голяяяяма човешка нужда докато не е станало вече късно, но....
Там вътре един старец ме нахока- \"Ти срама нямаш ли?\" Не виждаш ли, че ме притесняваш! Какво си ме зяпнал?\"
И се започна една борба за територия, чак стигнахме до саморазправа прераснала в ръкопашен бой.
Той се подхлъзна и се омаца здраво, а аз не издържах на напъна и си вързах крачолите. Свърших си работата без да се налага да си събуя гащите.. Върнах се в къщи по- парфюмиран от всякога и с тихи стъпки се отправих към банята. За мой лош късмет водата бше спряла. Имало авария в района.
Сега съм решил да си купя едни големи черни чувли и да ги напълня с отпадъчния материал и да отида пред парламента дегизиран с противогаз и като започна да бъркам в тези ми чувалите и да целя, целя... Хей тъй с кеф. Те това заслужават. Е, тогава да видим тези депутати и този данък... Ама, ха... Тяхната ма...ма!