Много тихо умиране. Тихо и твърде красиво.
Вече слиза животът от фините сенки на клоните.
Не очаква тъга. Не оказва дори съпротива.
само слиза животът и сякаш душата си рони.
Не повдигай на пръсти живеца на своята сянка.
Остави да си тръгне след тази на днешната есен.
Тя пълзи между шумата - бавна от студ пепелянка
с дъх на смърт и езиче с окраска на гнило и плесен.
Много близко до края на този сезон има нещо,
за което се сграбчваш и дълго в дъха си го носиш.
Мъдростта е родена, отричайки чувства и вещи
и е нещото в нас, от което се раждат въпроси.