Измислен филм. Актьори от хартия.
Жив смях струи от мъртвия екран.
Сковава бутафорната стихия
герои от безименен роман.
Любов и грях. Танцуват булевардите
под звуците на есенни листа.
Промъква се със стъпка леопардова
изменчивият повей на страстта.
Как страшно е в очите им, тревожните!
И как въпроси хиляди таят -
възможни ли са всички невъзможности
в човешкия ни грешен, сбъркан свят?!
Дали би стихнал в пръстите им сплетени
на улиците вечният бъртвеж!?
А любовта - безсънна и обречена,
ще издържи ли? Пламъче на свещ...
Екранът гасне. Утрото намръщено
запалва светлините си едва.
Началото е край. Денят завръща се.
И свършва филмът в нечия глава.