Тихо е, чувам как падат листа,
но не чувам техния стон.
Те покриват с благодарност земята,
върху нея откриват последен подслон.
Ще си спомнят за своята пролет,
за растежа си и за летния зной,
подарили красота, кислород на планетата, на живота,
доживяват до заслужен покой.
Слънце свещ ще и пали,
зимните преспи ще бъдат техен покров.
До прераждане малко остава,
да живее кръговрата от всеки признат!