Твоите очи, страннико, и моите
не виждат едно и също...
Твоите виждат пътя,
моите - камъните!
Твоите виждат изгрева,
моите виждат залеза.
Твоите виждат радост,
моите виждат болката...
Твоите уши, страннико, и моите
не чуват едно и също!
Твоите чуват песен,
моите чуват вопъл.
Твоите чуват звън,
моите - камбаната...
Твоите чуват крясък,
моите - само стон!
Твоите рани, страннико, и моите
не болят едно и също!
Твоите болят като живота,
моят живот е рана.
Така че - не спирай при мен, страннико!
Върви си, върви по пътя...
На мен остави камъните!