Пейката, помниш ли приятелю,

фонтаните бухнали и бели,

песента на пролетните птички,

улиците - зиме снежно побелели?

Помни, приятелю аз помня!

Тази шарена и детска глъчка

и погледа на палави момичета.

Намусен  старец с думи да ни сръчка

и малко стихчета да ти чета.

Помни, приятелю аз помня!

Наши светли дни и нощи. 

Разговор в час изгубен до зори.

Да кажеш дали сънува снощи

ужасно много липсва ми дори.

Остави ти следа в сърцето. 

Спомен чист като сълза.

Спуснала се бавно по лицето.

Да премине и докосне вечността...