Една такава съм, праволинейна,
не виждам по-далече от носа си,
във релсите си тракам безидейна,
комай не чувам даже и гласа си.
Обичам другите да поучавам,
кое хвърчи, кое не се яде,
хлапаците с бележка порицавам,
а аз се сърдя... глезено дете.
Една такава съм, скумрия ненагледна,
ни пържена, ни вАрена, ни в сос,
ако доплувам до тигана и прогледна,
ще видя само дългия си нос.