На всяко нещо идва краят- на песен, мисъл, стих.
На обич, болка, скръб, дори на земния ни път.
Не се страхувам до ръба да стигна.
Не плача, че останах пак сама.
Боли, когато имам нужда от приятел,
той да каже: „Прости, до тука бях”.
Засмивам се през сълзи, отминавам.
Сърцето укротявам с нежен стих.
Щастие, любов му пожелавам,
и продължавам, макар и със пречупено крило.
Дори смъртта ще срещна със усмивка.
От скалите ще се радвам на света,
на вълните, на звездите, на цветята
и за живота си ще благодаря.
Не се страхувам сама да крача,
нито пък да скоча в пропастта.
Страхувам се докато се усмихвам,
самата аз да не се превърна в скала.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me