На всяко нещо идва краят- на песен, мисъл, стих.

На обич, болка, скръб, дори на земния ни път.

Не се страхувам до ръба да стигна.

Не плача, че останах пак сама.

Боли, когато имам нужда от приятел,

той да каже: „Прости, до тука бях”.

Засмивам се през сълзи, отминавам.

Сърцето укротявам с нежен стих.

Щастие, любов му пожелавам,

и продължавам, макар и със пречупено крило.

Дори смъртта ще срещна със усмивка.

От скалите ще се радвам на света,

на вълните, на звездите, на цветята

и за живота си ще благодаря.

Не се страхувам сама да крача,

нито пък да скоча в пропастта.

Страхувам се докато се усмихвам,

самата аз да не се превърна в скала.