Любовта на пръсти се промъква.

Усмихва се и тихо поздравява:

-Здравейте, аз май ще поостана!

Настанява се самичка на дивана.

-Нося ви забрана за тъга,

не се разделяйте,

споделяйте си тайни,

прегръщайте се често,

крадете си целувки,

подарявайте си топлина.

Аз ли ...

Аз се чувствам като у дома!

Понякога се случва,

така че на Любовта й доскучава.

Тогава тя решава да си тръгне

...............................и боли.

Сълзите стават явление нормално

и заемаш нейното място на дивана.

С времето, за щастие ти минава.

Макар и предпазливо,

готов си отново да я приютиш.

-Благодаря, Любов,

че отново се отби.

Дано този път да не боли!