Изнасилват ни с презерватив
изработен от бодлива тел.
На мъртвия завижда всеки жив
(освен ако не е крадец или предател...)
Зад нас строени чакат във редици
облечени в костюми с цип отворен
безчет очакващи \"обслужване\" мръсници -
Безсмислено е за почивка да се молим...
От предния по-лош е всеки нов,
а мазно се усмихват политици - сводници
и хвалят ни, че майстори сме и на френската любов -
Строихме кули... а създадохме си гробници...
От всеки отвор наш извира кръв - реки се леят,
но нито капчица от нея не се губи...
Тълпите \"гости\" най-учтиво ни се смеят
и виждаме... червените им зъби...
Сълзите ни попиват ги бездушни пясъци
и вероятно вече са море подземно...
Телата се тресят от мощни тласъци,
небето е от скръб по-черно...
На болката познахме всички граници,
съборихме ги и преминахме отвъд...
Във книгата и сътворихме нови страници,
а всеки лист... е от човешка плът...
Загубихме човешкото по пътя от стъкла,
който извървяхме сред гори от кактуси...
Дори изгубихме и своите тела -
и вече сме единствено... уста и задници...
05.11.2016.
Георги Каменов