Дъждът се излива... а вятърът вее,
вечерта е студена, а аз...
отново навлечен със сивите дрипи
си мисля за днешния свят.
Ноември събуди във мене тревоги,
и мисли, пропити с печал... Как дълго ще скитам по пътя самичък,
без ни един верен другар.
Аз зная, че своите мисли ще лея
небрежно
по белия
лист...
Досущ
както вятърът
вее в момента
и блъска
проливния дъжд...
Аз зная,
че всичките болки,
които
в сърцето си
нося със мен...
Ме правят по-силен...
В душата ми вливат
безкраен копнеж
и кураж...
Които да впрегна
във трудната битка
със днешния
тежък живот...
Тревогите свои
в творби ще превърна...
във разказ
за днешния свят.