Жената в мен,  красив хамелеон,
щурачка,  свежа и различна,
чрез ласки се превръща във поклон,
при залез, в луда  романтичка.

Тя,  блясък е назаем от луната,
а слънцето в гърдите и живее,
разрошена от вятъра косата и,
отблясъци със аромат пилее.

Жената в мен,  обича да лудува,,
и капки дъжд да галят суетата,
жената в мене нежно се бунтува,
когато и отнемат свободата.

Жената в мен душата си раздава,
и знае да изгаря до полуда,
тя,  знае и докрай да се отдава,
и никога не ляга със заблуда.

Жената в мен, мечтите претворява,
живеейки във приказка лъчиста,
а после красота си присвоява,
различна, трепетна и чиста.