След толкова много самотни нощи,

след безброй тихи молитви

Господ ми даде знак.

Той сякаш каза: „Не страдай!

Пращам ти любов за последен път.”

Благодаря ти, Боже, за този подарък,

за този мил жест.

Но нещо не си ли забравил,

коя част от молбите ми не си чул?

Не трябва ли от любовта

 да бъда щастлива и да полетя.

Защо тогава плача,

вместо да пърхам с крила?!

Защо страдам, а не горя?!

Нещо, Господи, не си ме разбрал.

Искам обич, но не на всяка цена.

Искам страст, от която да изпепеля.

Искам да съм истински обичана преди да умра.

Не, не искам друга любов.

Просто искам тази да е ТЯ.

Много ли искам? Мисля, че да.

Но по-малко не мога.