Към теб вървя. Понякога пропадам
от блянове и сънища увлечен.
Ти си онзи хоризонт далечен
изменчив, ала сладък... Продължавам.
С любовта си упорита страдам
на безнадеждност, може би, обречен.
Черен дух във бяло преоблечен
води ме безспир... не съжалявам.
Красотата твоя запечата
устрем в мене равен на химера,
но вървя към теб. И не от вчера
по пътищата стръмни е душата.
И не един е моят кръстопът...
Към тебе ще вървя дори отвъд.