Да можех моментите назад да върна,
магически... просто назад.
Да бъда отново във класната стая,
далече от днешния ад.
Да скитам по пустите там коридори,
потънали в три пръста прах,
да вляза във стаята, пак да се скарам
с половината шеметен клас.
И разни контролни, класна да обсъждам,
да пиша любовни писма.
Моменти епични в творби да възпявам,
как минал е пустият час.
Да обсъждам със класните разни поеми,
да водя спорове със тях,
да бъда заплашван, че две ще получа
за моите остри слова,
относно червените, слепи поети,
говорещи само лъжи
без капчица стойност, без логика даже,
без стъпки лирични дори...
Да можех моментите назад да върна,
магически... просто назад.
Да бъда отново във класната стая,
далече от днешния ад.
Но тези химери не ще да се случат,
не ще да се върна назад.
Аз трябва... Напред... НАПРЕД да крача
по пътя във този живот.
Не бива да плача, а трябва да мога
да сграбча сам свойта съдба.
И сам да се справя, със цялата болка,
във моята вечна борба.