.... вечно и свето е само мъртвото, живото живее в грях. из \"Камък\", Атанас Далчев
По пътя аз крача, отново самичък, загледан в самата луна... тъй светла, тъй силна, тъй ярка, магична във своята си самота. Да можех кат нея... да светя неспирно, да будя емоции вред... Да бъда обичан, да бъда и мразен, да имам безкраен живот... Да можех кат нея да бъда безгрешен, да бъда по-чист от сълза... Не искам да бъда във този свят тленен, не искам да срещна смъртта... Но ние, човеците, всички сме смъртни... Ний всички живеем във грях... Единствено мъртвото може да бъде завинаги в нашия свят.