Ако съм сезон, ще бъда петия,
събрал най-лошото от всички,
най-странния и най-проклетия,
без смях, без слънце и без птички.
Ако съм сън, ще бъда черния,
кошмарът, който се завръща,
страхът ти, твойте угризения,
черна пръст, която те поглъща.
Ако дума съм, ще съм камшик,
по теб оставящ кървави следи,
от сърцето ти изтръгнат вик,
на който някой ще се наслади.
Ако съм дъжд - рояк жила,
ще се забивам в кожата ти бяла,
като милиони малки стъкълца,
докато накрая паднеш ослепяла.
Ако съм път, ще съм тунел от мрак,
със стени от страхове навсякъде,
без никаква следа, ни знак,
който да те изведе нанякъде.
Ако съм нощ, със черен шал
ще те увия да се задушиш,
ще те покрия с вледенен воал,
и в ада ще те пратя да гориш.
*********
Ако съм сезон, ще бъда пролет,
ще те закича с вишни разцъфтели,
по устните - нектарен полет,
и малки слънчица изгрели.
Ако съм сън, ще съм вълшебен,
една докосната химера,
в която с някого за теб потребен,
прегърнати летите към Венера.
Ако дума съм, ще бъда нежност,
търкулнала и спряла ти в зениците,
съединение от обич и копнежност,
неоткрито още от химиците.
Ако съм дъжд, най-страстния ще бъда,
с горещи капчици ще те покрия,
и сладко-тръпнеща присъда,
дълбоко в тебе ще попия.
Ако съм нощ, ще е от морски бриз,
и лунен блясък ще е твоята премяна,
ще нося всеки хрумнал ти каприз,
върху вълна с най-светещата пяна.
Ако съм път, към тебе ще вървя,
и стигна ли те, ще те следвам до безкрая,
защото в твойте стъпки тупка любовта,
където и да е, със теб е рая.
12.11.16