Над бурно море пеят птици бели,
бяло сбъдване в мечтите им звъни,
всяка сутрин слънцето ги буди,
с бяла вяра в идващите дни.
Обречени на светлото в сърцето,
без притворство и изкуствен страх,
не до колене, а цели във морето,
как нагазват, аз с очите си видях.
Казах си ще се удавят, нямат лодка,
та нима възможно е все пак,
щом морето не е до колене,
с мокрите криле да се достигне бряг.
Но ето те заплуваха тъй плавно,
кротко заблестяха бурните вълни,
облаците черни скриха се безславно,
песента им бяла щом там прозвъни.