Когато животът си тръгва,
обзема ни всемирна доброта.
Любов божествена и мъдра,
останалото маловажно е сега!
Всеки ден е толкова безценен,
мислим за пропуснатите дни.
Защото в ритъм всекидневен
пропускаме неща... и ни боли!
Говорим тихо, даже и вежливо,
нямат място старите вражди.
Отсъствия наваксваме, но нищо
не може вече да се промени!
Една невидима завеса пада,
обграждайки един от нас.
До него сме, но сам ще трябва
да посрещне последния час!
Когато животът си тръгва...